За теб поиска да напиша стих –

затуй че си била, че те е имало...

Без тема - като спомен мил и тих

за теб, за нас, за хубавото минало...

 

Пиши, че много важна съм била,

за тебе и приятелите, за роднините,

пиши за всички шантави неща,

които преживяхме през годините...

 

Да пиша стих, поръча ми – така –

за епиграма върху черна плоча.

Повярвай - седнах и се молих на

листа, и себе си – поне да го започна...

 

И после драсках рими – ей така –

куп гарвани отнийде долетели, -

неврачни като банда плашила

насред поле от мисли изветрели...

 

И в миг като изгряваща дъга над

пролетно поле от слънчогледи –

усетих как отми от мен дъжда

скованост, мъка и тревоги бледи...

 

Изхвърлих всичко, скъсах и изтрих!

И се кълна във всичко мило, свято –

не ще напиша аз за тебе стих

със спомени и със сълзи проляти ...

 

Да, ще напиша още два! Или пък

хиляди, но те ще са за двама – и –

няма да прозира в тях тъга, и

няма в тях да има лична драма...

 

Поиска стих - за теб - да сътворя!

Добре, но знай! От всичките куплети

които аз на теб ще посветя – от

тях надежда и любов ще светят!