Защото си различна. Затова!

Защото твоят поглед е различен.

Защото твоето лице e нежността

и друго няма, на което да прилича...

 

Защото те обичам? Затова!

Защото ти ме караш да мечтая.

Защото искам да те хвана за ръка

и с теб да полетя отвъд безкрая...

 

Защото си различна. Затова!

Защото в твоите очи разчитам друго,

защото в тях е скрита мъдростта,

и кротка мощ над океан от страст танцува.

 

Защото щом се върна уморен, при теб,

и мълком в скута ти глава положа,

светът замира мигом укротен, и,

сякаш ангел, свалям дяволската кожа.

 

Защото те почитам! Затова!

Защото ти си моят храм съзидан

от вярата, от вдъхновението, обичта.

За странстващата ми душа си верен пристан.

 

По дяволите! Имам още много „за”,

с които да описвам моите чувства,

но невъзможно е да нарисувам на листа

как моето сърце до твоето се чувства.

 

За мене ти си чистата любов –

мистична, покоряваща, необяснима.

За мене ти си Божи благослов.

Благодаря ти, моя обич, че те има!