Бях решил, ей тъй, завчера

да се вдигна в планината –

да подишам въздух горски

и да разведря главата...

 

С кока кола, чипс и техно,

и със SUV по пътя прашен,

стигнах без да се усетя...

GPS-ът ми е страшен...

 

До поточето планинско,

звънко скачащо по склона

възхитен, притихнал седнах

със ... таблет и с телефона...

 

Фейса, скайпа, мейла, чата

проверих и отговорих,

тагнах, шотнах, после постнах

снимки с майката природа...

 

И си тръгнах аз към къщи

окрилен от красотата,

преизпълнен със възхита,

с мисли ведри във душата...

 

Боже, колко бе прекрасно,

чувствам че ще се разплача,

под въздействие вълшебно,

спускам бързо пътя в здрача ....

 

Бързам, още щом си вляза

профилите да прегледам –

как, добре ли съм излязъл,

кой ли „лайква“, кой ли „хейтва“...?