Коя си ти и как да те позная?

Жена.

Изящество и красота. И огън.

Суета. И сила. Болка пареща

и страст изискваща пожар и сливане.

Ту нежност и любов си, ту вулкан

обсипан с пепел и избухваща жарава.

Ту напев ангелски над нощна синева,

опитващ се звездите да прегърне.

Ту цвете цъфнало на сипей див,

със корени забити във скалите

до болка

и копнеж красив на своите крила

да полети и в птица в миг да се превърне.

Коя си ти и как за теб да зная?

Всичко. Всичко!

До звездите зад безкрая…

До тайните и до мечтите.

И до дъха, застинал във премала.

В очакване.

В тревога.

В страст.

И във възхвала на Твореца!

В благодарност.

В стон отронен.

И във безвремие.

Коя си искам аз да знам!

И как

за обич щедра аз да те помоля?

Да стоплиш с нежност двете ми ръце.

Да ме погалиш.

Да ме прегърнеш тихо.

Да ме дариш със твоя огън.

И във мига замрял да чуя твоето сърце

и моето в едно да бият сляти!

...

И ако в този миг Вселената замре

и вятърът поел дълбоко дъх, пак

облаците спре.

И замълчат камбаните, очакващи присъда...

Тогава,

ще чуя на живота песента!

Ще знам!

Че ти си смисълът за моето съществуване.

За съществуването въобще!

За края.

За началото.

За красотата.

За любовта и за привличането.

И за кокичето, пробило лед и зима

за да се роди, живее и обича.

И да покаже, че го има...