За тази случка моя смешна, срамна

и тъпа, на места дори мъчителна,

днес съм се сетил и ще ви разкажа –

дано да е за вас по - поучителна...

 

За карфиола става дума в редовете

оттук надолу, и така почти до края,

но не за готвене рецепта ще четете,

а за човешка драма с викове накрая.

 

Да, карфиолът е растение прекрасно,

за супи, ястия и задушен на гарнитура,

но е ужасно щом по дупето израстне

и го покрие със нагръчкана текстура...

 

Във кафенето със цигара тя седеше, а

деколтето - впечатляващо и страстно –

то ту се спускаше със еротичен шепот,

ту се издигаше, в пространство твърде тясно...

 

Аз втурнах се навътре устремено

и бара исках бързо да достигна, но

в полет устремът ми уловен угасна –

когато тази гледка ме застигна...

 

И в миг забравих за кафето, кроасана,

и млякото в добавка с бучка захар,

то толкоз неподготвен тя ме хвана, че

там застинах като платноход без вятър.

 

А дамата прекрасна, грациозна,

тя все така зад масата седеше

и пушеше със жест претенциозен,

нехаеща за за моето смущение.

 

О, приближих се сякаш, ама най-случайно,

и пооправих с леко нервен жест перчема

и с тембър като коцкар стар, изваян, й рекох:

„Добър ден, какво прекрасно време...“

 

Тя ми отвърна, после аз, и тя - отново,

и стана, сакаш знаем се отдавна, и

някак бързо запознанството ни ново,

започна да ни обещава малка тайна...

 

Ах ... наблюдавах тази гръцка хубост

и тази фина чувственост отсреща, и да

подметна, чаках, без следа от грубост,

аз предложение за по-интимна среща.

 

И най-накрая, страх-не-страх предложих,

да поизлезем вън на по разходка. И няма

как в това прекрасно време, предположих,

да не достигнем до квартирата ми кротка...

 

И в този миг дойде обратът странен,

тя гледката е още пред очите ми...

Как иззад масата надигна се да стане

и в миг разби на пух и прах мечтите ми...

 

Финесът гръцки, тази пищна пазва,

те били връх на айсберг тъй огромен,

че щом изпод тезгяха се показа

аз паднах и загубих свяст и помен.

 

Когато във съзнание пристигнах, о!

осъзнах, че нещо страшно ме притиска,

държи ме в лапите си звяр огромен и

всяка капчица живот ще ми изстиска...

 

И докато се връщах аз от нищото, на

пода в шепи стискайки главата, там

втора гледка мернах под полището –

две планини от карфиол да се подмятат...

 

И ... после друго много аз не помня.

То стана бързо, някак я издебнах,

като отвързан скочих през вратата

и с рев и сълзи презглава побегнах...

 

Така приключи случката физически,

успешно се спасих и се измъкнах

но още нося раните психически и

нощем често с пот се будя в мъки.

 

Затуй ще помня и на вас го казвам:

ако решите в тази област да блестите,

закони два да помните и спазвате –

и с тях ужасни тръпки ще спестите...

 

Закон Едно в сваляческия бизнес:

във флирт се влиза като при обсада –

проучваш първо крепостта с прецизност

и чак след туй обграждаш и нападаш...

 

Законът Втори го конкретизира

в частта за видимост едва до кръста:

бъди нащрек, не вярвай, подозирай,

и по възможност поопипай с пръсти...

 

И ако напипаш карфиола по дупéто,

освен ако не си му фен и мераклия,

изчезвай бързо като дим в небето

и знай, че бил си страшен късметлия...

 

И тук завършвам с тази случка странна

младежки свежа, тъпо - покъртителна,

с надеждата, ако за мен била е срамна,

то нека тя за вас е поучителна....